Перперикон

“Перперикон - дом на богове и хора”

 

История

Начало / История

Древен Перперикон - място забулено с мистерии и тайни!

На 18 км. североизточно от гр. Кърджали е разположен Археологически комплекс Перперикон. Асфалтов път довежда  до подножието на скален връх, на който се намират основните обекти на най-големия мегалитен паметник в България.

Какво е привлякло древните хора на това място в средата на  долината на Перперешка река?   Съчетанието на  вода, плодородна почва и скали, опиращи в небето или нещо друго, за което днес нямаме сетива! Каквото и да е обаче, то  накарало  хората да носят дарове в глинени съдове, глинени фигурки, каменни сечива , които да  полагат в естествените скални пукнатини , наричайки ги на боговете от края на V хилядолетие пр. Хр.

В късната бронзова епоха, ІІ хил.пр.Хр. свещеното място е преоткрито. Започва прилагането на нови култови практики и ритуали. В продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, включващ стотици помещения. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен облик. Той се състои от крепост на върха, Акропол;  укрепен Дворец-светилище, както и северно и южно подградие.

Естествен скален разлом, оформен като коридор със стъпала по пода, започва от основата на скалния венец и довежда до крепостната стена, опасваща Дворецът - светилище. На площ от няколко хиляди кв.м са разположени  десетки помещения, свързани с коридори и стълбища. Широк коридор разделя Двореца на две несиметрични части . Западната е заета от по-малки по размери едноетажни помещения. На изток се развива представителна зала с широко предверие, в западната част на което се намира изсечен в скалите трон. На изток , поради денивелацията  се развиват два етажа, изсечени в скалите. На североизток пък се развива крило, в което се намират едни от най-ранните изсичания - три  ниши с нарастваща на север големина. Северозападната част на комплекса е заета от монументално помещение, с овална форма, без покрив. В самия център  е изсечен пирамидален постамент, завършващ с величествен кръгъл олтар, с приблизителен диаметър 2,50 м , чиято повърхност е обгорена от многобройните  опалвания. Тази зала е била сърцето на прочутото светилище на Дионис-Загрей, в което се извършвали т.нар. прорицания, според свидетелството на Херодот. Тук, според разказа на Светоний , бащата на Октавиан Август получил предсказание за бъдещето на своя син. Авторът разказва, че когато жрецът излял виното върху горящия огън, пламъкът се издигнал толкова високо,  колкото, когато преди векове в светилището е бил Александър Велики.

През последните години бяха проучени значителни части от крепостта на върха - Акропола. Тя е построена върху останките на древното светилище, което е обхващало цялото било. Множество скални олтари от късно-бронзовата и ранно-желязната епоха са органично включени в основите на изградените постройки. Стената, изградена от старателно оформени каменни блокове, е с дебелина от 2,5 метра. Тя обхваща върха от всички страни, като са запазени основи на кули и други фортификационни съоръжения. Особено монументална е Южната порта, която е изсечена в монолитната скала. В източната част на укрепената площ е проучена ранно-християнска църка, построена върху езически храм. На запад от пред-храмовия площад се намира изсечена в скалите улица, с елегантна колонада, водеща до т.нар.Малък дворец. В близост до него, западно от средновековната стена на Цитаделата се намира и най-ранната еднокорабна църква , с елегантни пропорции и изящен каменен амвон. Тя се свързва с мисията на епископ Никита  Ремесиански, наложил християнството в Родопите.

На северозапад е разкрит изцяло един от жилищните квартали , състоящ се от каменни сгради с приземни, стопански и складови помещения.

Крепостта запазва своята важност и през Средновековието. В края на ХІІ в. Акрополът  е превърнат в мощна крепост , изградена е вътрешна крепостна стена, която превръща западната част в цитадела. През 1339г. в писмо на Вселенския патриарх Перперикон е означен като център на епископия със значителни възможности. Епископът бил толкова богат, че му било наредено да изплаща пенсията на обеднелия митрополит на Филипи.

След турското нашествие крепостта вероятно запазва още известно време своите функции, а населението от околните села е християнско до  средата на ХVІІ в. и изпълнява задължения по опазването на прохода по реката.

По-голямата част от жителите на най-близкото село - Горна крепост, принадлежат към т.нар. казълбаши, а тюрбето на Хазър баба е един от примерите на неортодоксалната ислямска архитектура.

Новини

Орфей и орфизма

Орфей и орфизма

20 декември, 2013

Един от най-популярните древни герои е Орфей, роден някъде в пределите на Тракия. Според създадената вече в гръцката митология версия той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Великолепен поет и...
 



Сайтът е изработен от «Българска издателска компания» АД, по изпълнение на проект «Перперикон - дом на богове и хора» с Възложител община Кърджали