Перперикон

“Перперикон - дом на богове и хора”

 

Легенди

Начало / Легенди

Tракийският Дионис

Късният гръцки бог на виното и веселието Дионис е „извлечен“ от древно-балканско годишно божество. То е било известно под различни имена, като се предполага, че наименованието, дадено му от траките е било Загрей.

За гърците Дионис е син на върховния бог Зевс и красивата Семела. В тяхната митология е оформена сложна интрига, според която изгарящата от ревност съпруга на Зевс, Хера, внушила на Семела да поиска от Гръмовержеца да се покаже в божествения си вид. Това я убило и Зевс вшил в бедрото си невръстния Дионис. По-късно детето било отгледано в пещерата на нимфите и тук ясно прозира орфическата първооснова. Според нея Дионис първо бил роден от богинята Персефона и се наричал Загрей. По-късно бил разкъсан и изяден от титаните, заради което те били изпепелени от Зевс. По-късно той отново бил роден от Семела, т.е. в митологията са създадени два образа на Дионис: ранният - тракийски и следващият го по време - гръцки. На следващ етап той се слива с римските божества Либер и Бакх, съчетавайки и техните функции. Ранният тракийски бог проличава в пищните оргиастически мистерии, известни днес като дионисиеви или вакханалии. Съществува и връзка с певеца Орфей - точно Дионис превръща в дървета менадите, разкъсали героя. В елинистическите страни и Рим култът към бога бил съпроводен с необуздано веселие и диви оргии. Те се провеждали в планините, под светлината на факли, в най-дългата зимна нощ. Музикални и сценични спектакли представяли събитията от живота на бога. Празненствата били придружавани с величествени шествия, на които изнасяли дървената статуя на Дионис. Много интересни били празненствата "ленеи", провеждани през януари и февруари. На тях вакханките носели украсен дървен ствол, облечен с дрехи.

Няма съмнение, че това е реминисценция от древната фалическа същност на годишния бог. В тази насока е забележителен съхраненият в Странджа обичай "бял кукер". При него мъж без маска, и с привързан дълъг дървен червен фалос, рови земята, като символично я осеменява. Кулминацията на ритуала е символичен полов акт между кукера и неговата "баба". Останала е и връзката с пещерата, като мистично място за съвкупление. Тук отново са налице останките от култа към Дионис, израснал в дълбока пещера(утроба).

Във "Вакханките" на Еврипид оргиастическите шествия при дионисиите стават именно в пещери .А една великолепна археологическа находка от последните години в хълмовете над днешното с. Ненково/ на 20 км северозападно от Кърджали в Източните Родопи/ ни показва и облика на подобна пещера-утроба.

Светилището на Дионис в Свещената планина Родопите

Вече столетие археолозите търсят прочутото в древността светилище, с прорицалище на бог Дионис. Смята се, че неговото откритие по стойност ще е равно на откриването на Троя и Микена. Сведенията за него изключително оскъдни и със сигурност се знае единствено, че храмът е бил в Свещената планина - Родопите.

Основна информация за светилището дава гръцкият историк Херодот. В своето прочуто съчинение, той описва грандиозния поход на персийския цар Ксеркс срещу гърците в 480 г.пр.Хр. Многобройната армия бавно се придвижва по Беломорието. При цар Ксеркс идват пратениците на множество тракийски племена от вътрешността и крайбрежието, принасяйки му клетва за вярност. Единствени не дошли сатрите, които обитавали планината Родопи. Херодот подчертава, че те били най-свободолюбивия тракийски народ и държели храма на бог Дионис с прорицалище, равно на прочутото светилище на Аполон в Делфи. Техни жреци били бесите - име, с което по-късните историци ще наричат цялото племе на сатрите.

Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука е залегнало становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се се замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи - т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.
Естествено, в древността е имало много храмове на бог Дионис, който в Тракия е бил основно божество. Някои казват, че светилището на Дионис било около планината Пангей(в Родопите), други - около Хемус". И все пак родопският храм явно е бил основен и това се доказва от данните на по-късните римски историци.

Живелият в края на 1-началото, на 2 в. сл.Хр. - Светоний Транквил описва поход на бащата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август, станал в последните десетилетия на старата ера. Честолюбивият баща посещава храма на Дионис в Свещаната планина и получава важно предсказание за бъдещето на сина си. А Дион Касий в своята "Римска история" разказва за настъплението на пълководеца Марк Лициний Крас в 29-28 г.пр.Хр. Като генерал вече на самия Октавиан Август, той отнема от бесите прочутия храм на Дионис в земите им и го дава на народа на одрисите. В 11 г.пр.Хр. между беси и одриси избухва кървава война за владеенето на храма на Дионис.

Войските на бесите се водят от самия първожрец на светилището, Вологес. Според съвременните историци границата между държавата на бесите и Одриското царство е минавала някъде в Източните Родопи, източно от днешно Кърджали. А точно там се намира свещения град Перперикон. От данните на Дион Касий се разбира, че храмът на Дионис е бил в граничната зона между двата големи тракийски народа. А археологическите данни хвърлят все повече светлина за локализирането му в монументалните скали на Перперикон.

Пророчествата в светилището на Дионис

В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка. А изворите показват, че в храма на Дионис са станали поне две предсказания със значение за световната история.

Несъмнено най-важно сведение в това отношение е разказът на римския историк Светоний Транквил за посещението на бащата на бъдещия пръв римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август в родопския храм на Дионис. Светилището се намирало в голяма зала с овална форма и без покрив отгоре, което се налагало от особения обряд извършван в него. Но нека дадем думата на римския историк, отразил това важно събитие:
"...Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части и в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар".

Става ясно, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал там, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще станат световна империя. За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обред, при който се гадаело /по височината на лумналия огън/ след като върху олтара е излято виното. Този обичай е описан и при други тракийски светилища на Дионис. Така например, в държания от бизалтите голям и хубав храм на бога се правело жертвоприношение, при което над олтара се издигал голям огнен пламък. Ако годината щяла да бъде плодородна - огънят се издигал високо, а ако не - въобще не се появявал.

В това няма нищо чудно като се има предвид, че виното и огънят са основни в култа към бог Дионис. Самото правене на вино се възприемало като символичен разказ за живота и страданията на божеството и то в неговия тракийски първообраз. Мачкането и късането на плода давал асоциация с разкъсването на тракийския Дионис от титаните. Неслучайно обработката на гроздето е представлявала тайнство, на което се пеели тъжни и монотонни песни.  Цялата околност на Перперикон е осеяна с хиляди изсечени в скалите преси за вино, по-голямата част от които се намират под земята. Някога в тези мистериозни басейни, преливници и издълбани канали се  правела свещената течност на бог Дионис. С това вино са извършвани ритуали и предсказания в храма, а при дионисиите - тракийските родове са изпълнявали дивите оргии, опиянени от магическата напитка.

Златото на Перперикон

Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. Другата е добивът на злато и сребро, скъпоценните метали, на които древната планина е изключително богата. А един от най-големите рудници в античния свят се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци. И днес посетителят остава изумен, влизайки през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м галерии. Цял един хълм буквално е пробит с гъста мрежа от тунели. На повечето места в тях човек се движи изправен и спокойно може да се загуби в лабиринта от галерии. В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река, с изключително богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Работата на бъдещите златотърсачи и миньори се е състояла в разбиване на чакъл на тази скала и последващото му промиване край близката река.

Изнасянето на натрошената каменна маса е ставало през десетки изкуствено пробити комини, край които още личат дупки за подемните механизми и макари. Същевременно комините са служели и за вкарване на кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е промивана със специални съоръжения , а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар.отвали) личат и днес. Впрочем повечето от околните рекички са златоносни. Неслучайно единственият оцелял през вековете древен топоним е на протичащата под Перперикон река Перперешка.

Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато. Археологическите находки сочат, че рудниците при с. Стремци са били разработени в последните векове на старата ера след което са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те отново са възстановени, а добивът на злато - подновен.

Точно от византийската епоха е единственото съхранено през вековете име на свещения град. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните историци бързо го съкращават - Перперакион или Перперикон. Думата трудно се поддава на пряк превод. "Хиперперос", "хиперпюрос" на гръцки означава "свръхогнен", "надогнен". Интересно е, че във византийския гръцки език тази дума не съществува. За сметка на това обаче, тя е част от езика на Аристотел и е свързана с принасянето на жертви върху олтара. Тук не може да не се направи асоциация с храма на Дионис и с изпълнявания там обред, в който огънят играе важна роля.

Но историята предлага и други възможности. В 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име - "хиперперон" или известната на всички "перпера". Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий обаче бил известен любител на античното наследство и често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества.

Очевидно е едно - връзката между името на града и наименованието на новата златна единица. Дали императорът е нарекъл важната крепост на измисленото от него име на паричната единица заради откриването й в близост на голямо количество злато? Или пък това е било древното име на свещения град, свързано с култа към Дионис? В такъв случай златната монета е била наречена на наименованието на старинния град. Може би бъдещите археолози ще намерят отговора на този въпрос.

Частиците от Светия кръст, намерени на Перперикон

Проучванията от последните години показват, че Перперикон напълно съхранява значението си и в християнската епоха. През 5-7 в. той вероятно е седалище на една от ранните епископски катедри. През 8-12 в. става областен център, подчинен на администрацията в столицата на Византийската империя - Константинопол. Като толкова важно средище, при разкопките се намират множество интересни предмети, свързани с християнския култ. От духовна гледна точка обаче изключително ценна се оказва находката, направена на 21 август 2002 година.

На този ден в едно от помещенията на християнския комплекс, в подножието на Перперикон, е открит бронзов нагръден кръст-реликварий. Той е от типа двустранно затварящи се мощехранителници, като в централната част е оставено празно място за съхранение на реликви. В научната литература тези предмети носят името "палестински кръстове", защото се е вярвало, че са носени от Светите места. Кръстът може да се определи много точно в края на 9 - 10 в., поради специфичната иконография на изображенията върху него. От едната страна има релефно "Разпятие", като Христос е облечен в дълга дреха и е изобразен като жив на кръста. От другата пък е св. Богородица, вдигнала молитвено двете си ръце, в търсене на застъпничество за човешкия род от своя син.
Истинската изненада обаче настъпи , когато реликварият бе отворен и се оказа, че в него са съхранени дребни частици материя, наподобяваща дърво. Експертизата на специалистите потвърди това, но за съжаление не можа да се създаде по-ясна представа за вида и датирането на находката, поради малкото количество съхранен материал.

Не можеше да има съмнение, че става въпрос за реликварий, където са били съхранявани парченца дърво, за които се е вярвало, че са от Христовия кръст. В църковната практика тези хранителници се наричат "ставротеки"(от гръцката дума "ставрос"-"кръст"). Днес частици от Светия кръст се пазят главно в различни християнски центрове на Западна Европа.

По време на Реформацията през 16-17 в. истинността на тези парченца, заедно с тази на мощите на светци, е била подложена на критика и дори до пълно отричане. Днес се приема, че вярата или неверието в свещените реликви е въпрос на личен избор.
Както мощите, така и частиците от Светия кръст са се пазели основно в Константинопол. Според преданието кръстът, върху който е бил разпънат Христос, е бил разкопан на хълма Голгота в Йерусалим, към началото на 4 в. по заповед на майката на Константин Велики - Елена. През април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен напълно от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Една от главните цели на кръстоносците са били именно реликвите, които изнесли на Запад.

До този момент в България са открити само два реликвария, в които са били запазени частици от дърво - по един - в Плиска и Велики Преслав. По тази причина много хора възприеха находка от Източните Родопи, като специален знак на благоволение. На 1 декември 2002 г. реликвата бе положена в специално изработено дървено ковчеже и пренесена в кърджалийската църква "Успение на св. Богородица". На литийното шествие по пренасянето й се стекоха стотици хора от цяла България.



Новини

Орфей и орфизма

Орфей и орфизма

20 декември, 2013

Един от най-популярните древни герои е Орфей, роден някъде в пределите на Тракия. Според създадената вече в гръцката митология версия той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа. Великолепен поет и...
 



Сайтът е изработен от «Българска издателска компания» АД, по изпълнение на проект «Перперикон - дом на богове и хора» с Възложител община Кърджали